Какъв е смисълът

да търсим смисъл във всичко?

И стремейки се към наглед необикновените неща

да разберем, че те са толкова обикновени,

когато се докоснем до тях.

Защо се опитваме да направим

нещата по-съвършени,

когато след това разбираме,

че тази съвършеност

ги е лишила от простотата и красотата в тях.

Защо като деца искаме да подражаваме на възрастните,

а когато до болка усвоим това изкуство

се оказва, че сме загубили завинаги

очарованието на детските мечти

и погледа на детските очи.

Защо, когато пораснем,

искаме да имаме добър и сигурен живот,

а когато го постигнем,

се оказваме в клетка,

заключена от самите нас.

Защо, когато обичаме

искаме да моделираме любимия човек

и да го доближим до нашите мечти,

а когато го направим

се разочароваме от това, което сме направили.

Защо, когато си пожелаваме нещо

не се замисляме за цената, която плащаме,

за да го притежаваме.

А когато го държим в ръцете си,

разбираме колко много сме ограбени

в стремежа да покажем, че можем да го имаме.

Това е защото...

Защото не сме свикнали да откриваме

многото в малкото,

необикновеното в обикновеното,

силното в слабото,

красивото в наглед грозното,

да се радваме на нещата, такива каквито са,

без да ги променяме.

И защото забравяме ПРОСТОТАТА...